Защитни психологични механизми [1]
Камелия Мирчева – психолог
Стара Загора
ЗАЩИТНИТЕ
МЕХАНИЗМИ СА
ПСИХИЧНИ СТРАТЕГИИ, ЧРЕЗ КОИТО
ХОРАТА РЕДУЦИРАТ ИЛИ ИЗБЯГВАТ НА ПОДСЪЗНАТЕЛНО НИВО НЕГАТИВНИТЕ СЪСТОЯНИЯ, КАТО КОНФЛИКТИ, ФРУСТРАЦИЯ, ТРЕВОЖНОСТ И СТРЕС.
При
проявлението на защитните механизми реалността се изкривява. Личността
не съзнава влючването на защитния механизъм и изкриваването на
психологическата си действителност. Защитните
механизми имат адаптивна и предпазваща функция и се използват за избягване на
негативните и тревожни емоционални състояния.
В живота на всеки човек се случват
най-разнообразни събития. Част от тях са с положителен емоционален заряд. Други
са изключително травмиращи и водят до
трайни личностови последици и промени в индивида и в неговите поведенчески
модели. Реакциите при всеки са индивидуални и трудно предвидими, но все пак има
общовалидни фактори, които ги предопределят.Това са:
- емоционално-моторната устойчивост на
личността;
- интересите и нагласите на личността;
- защитните механизми на личността;
- социалната подкрепа;
Въпросът за защитните психологични механизми на личността е поставен от
Зигмунд Фройд. Според него, всеки човек използва характерен за своята личност
репертоар от психологични защитни механизми. Появата им може да бъде
епизодична, най-вече, като реакция на травматични събития, въздействащи върху
психиката, но някои от тях могат да се
превърнат в част от личностовата структура на индивида.
Основната психодинамична функция на
тревожността е да помага на човека да избяга от осъзнатите у себе си
неприемливи инстинктивни импулси и да поощри удовлетворяване на тези импулси с
принадлежащи способи в подходящото време. Защитните механизми на Его-то помагат
за осъществяване на тези функции и охраняват човека от прекомерна тревожност.
Според Фройд дадена мисъл може да бъде:
Ø
Съзнателна –индивидът я осъзнава в момента на
протичането и
Ø
Предсъзнателна –индивидът не я осъзнава в
момента на протичането й, но би могъл да го направи, ако пожелае;
Ø
Безсъзнателна – индивидът не може да я осъзнае,
дори и да желае това, защото тя
съществува извън съзнанието;
Безсъзнателната сфера съдържа неосъзнатите мисли, чувства, спомени,
преживявания, идеи, желания, копнежи, конфликти и впечатления, които са
заключени много надълбоко в ума и паметта на човека. Психологическата защита,
когато не е деструктивна е съществена
част за оцеляването на индивида и предпазването на психиката на личността от
пренатоварване и нервни сривове.
Ана Фройд доразвива специфичните
механизми, които позволяват да се съхрани целостта на личността в условията на
външна или вътрешна заплаха. Всички защитни механизми включват изкривявания на личността, посредством,
които те се чувства по-добре чрез самозаблуждението. Всяка промяна на личността води до промени на съзнанието и всяка
промяна на съзнанието води до промяна на личността. Това е взаимно зависим
процес. Съществува йерархична класификация на защитните механизми от
психологично естество, в чиято основа стои относителната степен на зрелост на
личността в нейните отделни етапи на развитие:
Ø
нарцистични защити (при децата и при някои лица
с психични разстройства)
Ø
незрели защити (в детска и юношеската възраст,
но се срещат и при зрели възрастни хора)
Ø
невротични защити при хора в различна възраст, подложени
на психичен стрес и при възрастни хора с невротични проблеми)
Ø
зрели защити (в зрялата възраст на психично
здрави хора). Представляват адаптативни социално-психологични, здравословни
механизми, характерни за психично здравия човек в зряла възраст.
ВИДОВЕ ЗАЩИТНИ МЕХАНИЗМИ :
Ø Изтласкване - Появява се избирателно забравяне
на случката или събитието, свързано с конфликт, стрес и травмиращи състояния, които се съхраняват в подсъзнанието и при други
подобни ситуации могат да се актуализират с
нова сила. При изтласкване
се отстраняват чрез отхвърляне от съзнанието нежеланите и стресиращите импулси. То е безсъзнателен отказ
да се признае определено психическо съдържание, което плаши, предизвиква вина,
тревога или е неприятно и стресиращо.
Ø Изместването е
такъв защитен механизъм, при който емоционалния
конфликт се измества от една идея или обект към друга, която наподобява
оригинала по някои свои качества. Форма на изместване е описаният от Анна Фройд
механизъм обръщане срещу себе си Обръщане срещу себе си наблюдаваме в
поведението примерно на дете, което, бидейки ядосано на някого, но същевременно
страхувайки се да прояви яростта си, удря или наранява себе си. Вариант на
изместването е да бъдеш ядосан на съпруга си, когато всъщност си гневен на
някои друг. Свързан с механизма на изместването е и механизмът на компенсацията
при който несправянето в една сфера на изява ни насочва и активизира в
друга.
Ø Екстернализацията е защитен механизъм, представляващ по-общ
термин на проекцията. Тя представлява тенденция за възприемане във външния свят
и външните обекти на елементи от собствената личност, включително нагонови
импулси, конфликти, настроение, нагласи и стил на мислене. Това е вярването, че
външни сили и обстоятелства са причина за дадено поведение. Този механизъм
позволява избягването на отговорност за собственото поведение.
Важен защитен механизъм е задържането.То е свързано с лимитиране или задържане на някои Его-функции, самостоятелно или в комбинация с цел избягване на тревожността.
Важен защитен механизъм е задържането.То е свързано с лимитиране или задържане на някои Его-функции, самостоятелно или в комбинация с цел избягване на тревожността.
Ø
Контролирането е
опит да се управляват или регулират събитията или обектите от обкръжението с
цел минимализиране на тревожността и решаване на вътрешните конфликти.
Ø
Соматизация е
тенденцията за реагиране със соматични /вместо с психични/ прояви.
Ø Пасивно-агресивното поведение е вид защита, която се
проявява като индиректна агресия към другите или към себе си. Манифестирането
на пасивно-агресивно поведение включва провали, отлагане или заболявания, които
въздействат на другите повече отколкото на самия индивид.
Ø Подтискането е защитен механизъм, при който личността избягва стресиращите мисли и ситуации, чрез
игнориране им и блокиране чрез други мисли.
Ø
Отричане
- Човек омаловажава
конфликта и аспектите на конфликтната ситуация, като ги интерпретира така, че да изглеждат по-малко заплашителни и застрашаващи го.Подсъзнателен
отказ да се приеме или човек да се изправи пред заплашваща ситуация. Проявява
се в отказ да се разбере реалната причина за поведението: говори с гневен глас,
мимиката на лицето изразява злост, но той отрича. Алкохолиците често отричат
своята зависимост от алкохола. родител, чието дете се е провалило в поведението
е склонен да отрече "моето дете не може да извърши това";
Ø
Проекция - Личността
не съзнава собствените си нежелани черти и емоции, изтласква ги в подсъзнанието и ги проектира извън
себе си – върху другите.Свързана е с
проекция върху другите на собствените
неприемливи мисли, чувства и импулси; изнасяне и прехвърляне на собствените
представи, желания и качества в околния свят. При
проекцията вътрешните импулси и техните деривати се възприемат като неща,
които са вън от Аза, неща, които не му принадлежат и се изместеват във външния
свят. В детството този механизъм се използва особено интензивно. Чрез него
децата отричат собствените дейности и желания, когато те станат опасни, и
прехвърлят отговорността за тях върху някакъв външен фактор. Ако обаче
проекцията се използва широко като защитен механизъм от един възрастен човек,
способността на Егото за отчитане на реалността ще бъде нарушена.
Ø Разцепване и проективна
идентификация. В теорията на обектните отношения се разглеждат още
два защитни механизма - това са т.нар. разцепване и проективна идентификация. Разцепването в ранното детско развитие се дефинира като
несъзнаван процес, който сепарира противоречиво Аз-представата, обектните
отношения или чувствата от един обект към друг. Разцепването помага на
развиващото се дете да сепарира любовта от омразата, удоволствието от
неудоволствието, доброто от лошото. Използвайки този механизъм, човек възприема
себе си и нещата като изцяло добри или изцяло лоши. Разцепването е механизмът,
по който се съхранява чувството, че сепарираното добро няма да бъде увредено от
лошото, че доброто и лошото се запазват поотделно, като се разцепват.
Разцепването върви ръка за ръка с втория защитен механизъм - проективната идентификация. Тя е несъзнаван три-стъпков процес, при който обектната презентация или Аз-презентацията са отцепени и проектирани върху някой друг.
Разцепването върви ръка за ръка с втория защитен механизъм - проективната идентификация. Тя е несъзнаван три-стъпков процес, при който обектната презентация или Аз-презентацията са отцепени и проектирани върху някой друг.
Ø
Регресия - Личност, изправена пред конфликт,
стрес и фрустрация, може да се върне към по-ранен етап, в който е била получавана сигурността да се избегне актуалната конфликтна и
стресогенна ситуация.
Характеризира се с връщане към по ранни начини на действие или чувства;
връщане към инфантилни поведенчески механизми или модели на поведение,
неотговарящи на възрастта. В емоционално трудни ситуации, възрастните могат да
се държат като деца. При по
големи деца може да се изрази във връщане и поведение, характерно за ранни детски
години. Реакциите при регресията са импулсивни, често придружени с неоснователни рискове
и агресивни действия срещу авторитети. Регресът е връщане
към отминали етапи на либидна организация, към предишни състояния и начини на
удовлетворяване. Такова движение се наблюдава както в патология, така и в
норма. В ситуации на затруднение и фрустрация хората често регресират към
по-ранни образци на адаптация, актуализирайки инфантилния си опит. Например при
преждевременно раждане на следващо дете в семейството често първото реагира с
регрес, тъй като се чувства ощетено във вниманието и любовта на майката. В
ситуации на стрес възрастните хора също прибягват до типично детски образци на
поведение и стават прекалено зависими отвън, капризни и раздразнителни. В някои
случаи регресът не успява да осигури защитата на Егото и, вместо да настъпи
спокойствие, се появява нов конфликт, който може да доведе до патология.
Ø Идентификация - защитен
механизъм, при който личността приема върху себе
си личните характеристики на друг човек, идентифицира себе си с някои друг. При
интроективната идентификация, другият се поглъща изцяло в собствения Аз, който
се иденфифицира с някои или почти всички качества на обекта на идентификация
(другия).
Ø Компенсация - изравняване на физиологични или
психични дефицити чрез високи
постижения в някаква област, чрез опити да се замести някое чувство на
неадекватност чрез постигане на успех и превъзходство по друг начин. При
вродени недостатъци личността се опитва с големи достижения в др. области да дезактуализира
комплексите си. При наличие на малоценностови комлекси компенсацията може да се извърши чрез
илюзорно създаване на увереност чрез материални или други външни неща или
агресия.
Ø Бягство във фантазии – механизъм, при който
личността игнорира реалността и си
създава свои собствен фантазен свят.
Ø Идентификация с агресора или
нападателя - може
се прояви при хора,
станали жертва на насилие. Те приемат
образа на насилника и извършват
подобно насилие върху друг,по-беззащитен от тях.
Ø
Затваряне
в себе си /изолация/ е защитен механизъм, при
който имаме частично изтласкване - желанието или съответният спомен от миналото
си запазват достъпа до съзнанието, а емоцията, която обикновено е болезнена, е
отделена от тях и не може да достигне съзнанието. При някои хора този процес се
разпростира толкова нашироко, че накрая те изгубват способността си да изпитват
каквито и да е емоции.
Ø
Блокирането е друг
вид незряла защита, при която имаме временно или нестабилно задържане на
мисленето, афектите, импулсите.
Ø Сублимация - Защитен механизъм, при който
личността обръща енергиите на
неприемливите импулси и драйви /нагони/ в социално приемлива, творческа дейност или трансформиране
на неприемливи потребности в приемливи амбиции и действия. Дава възможност в
процеса на адаптация човек да измени своите импулси, така, че да ги прояви в
социално приемлив израз (мисли, действия). Приема се като единствено здрава,
конструктивна стратегия за обуздаване на нежеланите импулси, тъй като позволява
да измени целта и/или обекта на импулсите без сдържане на проявлението им: жена
със силно неосъзнати садистични импулси може да стане хирург, патолог или
първокласна романистка. При сублимацията
е възможно и поставяне и реализиране на цели от висшите етажи от скалата на
човешките потребности - професионална и социална реализация, работа за
просперитета на отечеството, работа за защита на отечеството, приобщаване
към идеали и каузи.
Ø Хуморът представлява използване на комедиина експресия на
чувства и мисли, вън от личностовия дискомфорт и вън от предизвикване на
неудоволствен ефект върху другите. Tой представлява наблягане върху забавната
или ироничната страна на даден конфликт или стресор. Хуморът позволява на
личността да прояви толерантно отношение, към онова, което по принцип би могло да
бъде възприето като ужасяващо. Хуморът е нещо различно от остроумието и от
изместването, което включва дистракция от афективност.
Ø Агресия -
най-често използваният защитен механизъм. При наличие на неосъзнат страх, отхвърленост и фрустрация личността реагира агресивно и
нападателно.
Ø
Свръхалтруизъм
- личността изпитва удовлетворение единствено от това, че може да служи, да
помага на другите хора с полезни за тях действия и чрез съпреживяване на
техните чувства;, като игнорира собствените си потребности и чувства. Принася
своята личност в жертва на някои друг. В следствие на това се създава вътрешен конфликт при
„неоценяване” от страна на другите. Този вътрешен конфликт се изтласква в междуличностни и поведенчески модел, свързан
с вечно оплакване, недоволство и търсене на съчувствие от типа „колко другите
са неблагодарни”. При свръхалтруизма има обсебване на живота на другия и
постоянен глад за получаване на
благодарност и признателност. Алтруизмът е защита,
при която, за да се справи със застрашаващите нагонови импулси, индивидът се
отдава на това да удовлетворява нуждите на другите. Той получава удовлетворение
посредством реакциите на другите. Анна Фройд говори за т.нар. алтруистичен
отказ, при който се наблюдава отказ от задоволяването на собствените ни
инстинктивни импулси в полза на други хора. Това е възможно благодарение на
механизмите на проекция и интроекция. Когато другите са удовлетворени, ние също
сме, защото се идентифицираме с тях.
Ø Дисоциацията е временно, но драстично модифициране на
личностовия характер или чувството за лична идентичност в процеса на избягване
на емоционалния дистрес. Свързана е с откъсване на група мисли или дейности от
сферата на съзнанието.
Ø Аскетизъм и самоизолация - директно
отхвърляне на всички съзнателно преживявани удоволствия, елиминиране на
удоволствието като един от аспектите на човешките преживявания. Самозабрана
за изпитване на радост и щастие и
негативни чувства към всички, които са щастливи, доволни и хармонични в живота
и взаимоотношенията си.
Ø
Супресията е съзнателно или предсъзнателно оттегляне на
вниманието от съзнавани импулси или конфликти /това, че повечето пъти
супресията е съзнавана, кара някои автори да не я считат за защитен механизъм/.
Решението може да се промени, но не може да се избегне. Дискомфортът е
съзнаван, но минимализиран. Например: човек, който има среща довечера и усеща,
че мислите за нея пречат на работата му през деня съвсем съзнателно си налага
да не мисли за нея.
Ø Предчувствието е
друг зрял механизъм, при който имаме реалистично предварително преживяване или
планиране на бъдещи събития, последствия, емоционални реакции.
Ø
Рационализация
- търсене и намиране на извинения за прегрешения и недостатъци с цел избягване
на себеобвинение, разочарование и критика от страна на другите. Склонност да се
обясни определено поведение с неосъзнаван или неприемлив мотив лично и ясно.
Способ за справяне с тревожността и фрустрацията. Има отношение към
аргументацията, при което ирационалното поведение изглежда напълно разумно и се
оправдава от околните. Баснята на Езоп за киселото грозде и лисицата. Ако жена
отказва системно на поканите на мъж, той я характеризира като непривлекателна.
Ако кандидат-студент не успее в приемните изпити, може да убеждава себе си в
това, че не харесва тази специалност, за която кандидатства или че всичко
е било предрешено, че в тази специалност
се влиза само с връзки. При рационализацията се
осъществява трансформация на неприемливите
детерминирани мотиви и подмяната им с приемливи за съзнанието техни
заместители.
Ø Създаване /формиране/ на реакция – превръщане на неприемливите
импулси в обратни, социално полезни поведенчески механизми и интереси, напр.
обгрижване на едно необичано дете, поддържане на педантична чистота, вместо
асоциални тенденции /при натрапливите неврози/, маниакален перфекционизъм и
дребнавост, заменящ липсата на знания и увереност.
Ø Изместване - пренасочване на импулси
(например, гняв) от реалната цел (поради опасност) към по-безопасен обект.
Смяна на обекта, към който са отправени чувства (в случаи, когато тези чувства
са тревожни и опасни): отправяне на чувства на гняв към партньора си, вместо към
началника, които е предизвикал гневните
реакции. Формирането на реакция състои в
трансформиране на неприемливи импулси в противоположните им. Ако примерно Егото
се страхува от омразата и импулсите, свързани с нея, то защитният механизъм,
наречен формиране на реакция, поставя под контрол тези импулси и засилва
любовта. Ако страхът е от любовта, то тогава ще се случи точно обратното. Така
например някои хора проявяват твърде голяма нежност към други хора и животни,
за да държат под контрол несъзнавани садистични импулси. Формирането на реакция
е често използван механизъм в ранните фази на развитие .
Ø Психосоциална защита – изтласкване и
пренасочване на вътрешно-психологичните
конфликти към външен обект. Лицето се опитва да използва някой член на своето
семейство, за да се освободи от собственото напрежение в рамките на вътрешния
конфликт. Например, на сина се поставят големи изисквания, той е длъжен да се
реализира и да достигне социален
престиж, който е бил недостъпен за бащата. Или една майка поощрява несъзнателно
децата си към скандал, за да може да ги накаже след това. Друг пример, ако
родителят не се е реализирал в дадена сфера или професия се опитва на всяка цена
да накара детето си да постигне това, което той не е успял.
Ø
Интроекция – приемане на образа (imago)
на един обичан или мразен човек в собствения Аз (вторична идентификация),
поглъщане на другия образ и интернализиране на вътрешния конфликт или интроекция
на агресивни импулси по отношение на други, включително обичани хора и
прехвърлянето им в автоагресия. Напр. желание за самоубийство и упрек към себе
си при невротична депресия. Интроекцията е важен
механизъм, при който се интернализират качества на външни обекти.
Интернализацията е процес, при който външните обекти получават постоянно
вътрешно представителство, т.е. заменят се от техните образи, формиращи част от
нашето психично съдържание. С помощта на интроекцията редуцираме сепарационната
тревога, получаваме по-голяма независимост и самостятелност и, не на последно
място, чрез интроециране на родителските образи изграждаме нашия Аз-идеал като
компонент на Суперегото.
Ø Хипохондриаза е механизъм, който се поражда при загуба,
изоставяне, преживяване на неприемливи агресивни импулси към другите и упрек
към себе си, при соматично заболяване или неврастения. Намира израз в
преувеличаване или подчертаване на болестта с цел избягване и регрес. Чрез
хипохондриазата отговорността може да бъде избегната, чувството за вина
притъпено, а нагоновите желания отклонени.
Ø Конверсия е превръщане на импулси,
които не може да се реализират в телесни (моторни, сензорни или вегетативни)
симптоми, т. нар. конверсионни симптоми, чрез които изтласканото желание се
демонстрира символично. Наличие на психосоматична реакция., при която изборът на симптома се осъществява по принципа
на locus minoris resistentiae, чрез органи, които функционално са
предразположени към соматично заболяване, били са болни или имат някакво
символично значение. Напр. трудност да се преглъща във връзка с неспособност да
се преглътне някаква обида, болки в гърлото, във връзка със страх или нежелание
за говорене или представяне на нещо.
Ø Интелектуализацията е криене на
емоционалния отговор зад думи и твърдения, отричащи проблема; чувства и
конфликти се описват като абстрактен интелектуален проблем. Това е ефект на
вътрешно-психична защита, която изкарва оправдателно нещата много по-сложни,
объркани и независещи от индивида.
Ø Реактивност е способ да се действа противоположно
на това, което човек иска да направи: зависимият човек реагира с несъгласие
и негативизъм на решенията и предложенията на другите. Той е
мнителен и винаги търси някакъв скрит
подтекст или мотив в думите или поведението на другите. Неувереният човек е склонен към отхвърляне на всякакви
идеи и знания, като се самоубеждава, че това не му е нужно и уверява останалите
колко всъщност е добре.
По- голяма част от изброените защитни
механизми са несъзнавани и тяхното влючване става на подсъзнателно ниво. Те
съществуват извън съзнанието и някакво събитие, случка ,чувство или мисъл могат
да ги отключат. Ако човек е гневен, то значи, че има нещо което го прави такъв.
Когато е подтиснат, депресиран, тревожен, изплашен означава, че съществуват
някакви причини това да се случва.Чувствата са съществена част от човешкия
живот и от рационалното мислене. Но това не означава, че човек осъзнава голяма
част от тях. Доказано е, че съзнателното заема малък процент от психиката на
човека. Неоспорим е и факта, че човек
може да променя само това, което осъзнава. Не е безпочвено разпространеното в
психотерапията твърдение, че с потърсването на помощ по даден проблем е решена половината от него.
Осъзнаването на
собствените защитни механизми е важно толкова, колкото и превръщането в нещо
осъзнато на импулсите, чувствата, спомените. Разбирането и промяната на един
защитен механизъм в един контекст не го променя автоматично при всички останали
обстоятелства на човешкия живот. Конфликтите, спомените, афектите, които включват
защитните механизми обикновено трябва да се преоткриват при много различни
обстоятелства, за да могат да се модифицират и преработят.
Материалът е част от книгата на Камелия Мирчева "Как да избегнем войната с децата си",
Първо издание 2006
ISBN-10: 954-351-003 -2
ISBN-13:
978-954-351-003-0
© Автор: Камелия
Мирчева
Как да избегнем Войната
с децата си
Второ
преработено и допълнено издание 2012
ISBN-13:
978-954-351-003-0
Издател: Арт клуб „Херос” Стара Загора
Художник: Камелия Мирчева
Предпечат
и дизайн: Камелия Мирчева
Редактор: Павел Димитров
Няма коментари:
Публикуване на коментар